тно-транспортни произшествия стават всеки ден. В черната статистика всяка година влизат редица инциденти, от които, за съжаление, има смъртни случаи. Причините за ПТП могат да бъдат най-различни – невнимание на шофьорите, употреба на алкохол, наркотици, заспиване на волана, лоши метеорологични условия като мокър участък, снеговалеж, мъгла, намалена видимост, висока скорост и неовладяване на превозното средство, някои природни бедствени положения като свлачища, кални насипи, падащи клони от дървета и други. Поради такива причини станалите тежки катастрофи на пътя има жерви.
В случай на смърт, роднини на загиналия, могат да поискат обезщетение при смърт ПТП, което в практиката се нарича „кръвнина“. Право на такова обезщетение имат деца, съпруг/а, родители, братя и сестри, баба и дядо, както и отглежданите, на неосиновени деца, отглеждащи такива деца и лицата, с които починалият е живял на семейни начала, както и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Близките на загиналия могат да изискат тази кръвнина да бъде платена от причинителя на произшествието, но в голям процент от случаите неплатежоспособността им не позволява това да бъде извършено и именно затова близките се обръщат към застрахователните дружества. Съгласно чл. 493, ал. 1 от кодекса на застраховането „Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди в следствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива неимуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт“.
В някои случаи се използва и така нареченият Гаранционен фонд, в случаите когато ПТП е причинено от МПС, което няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ или виновният водач е избягал от местопроизшествието и е неиндентифициран.
По закон исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира по постоянен или настоящ адрес на ищеца.